My Writings

The Striving

Artwork: Antonia Avramova

The power rises in my hands – palms are rising too – they accept the coins, of time. The long, thin fingers – they are keeping silence, like colossi, in the rain, keeping guard. I gathered a handful of days, and the streams, and I drank them up. Moments make my skin bristle, the muscles – squeezing, in a spasm. They flow through me and pour out of my eyes. My eyelids are heavy with exhaustion, but my soul travels in a tunnel of light. I’m poor, the mind is empty, no hate’s left to choke me, I’m poor, but someone fights for me.

I created an idol, to worship – the striving, to become him. He removed his mask before me, for me, to recognize him – in him I saw myself. My words twist and turn, the poetry of my soul, today – torn apart, pours down like a flock of golden coins. I stand up and step into the direction that I myself chose.

Nothing delves in my mind anymore. I left the need to breathe for another man’s life, my soul unfolds a book of songs, my face assumes a sensual pose, and I sing.


Оригинален български текст

Силата се надига в ръцете ми – издигат се и дланите – те поемат монетите, на времето. Дългите, тънки пръсти – те мълчат, като колоси, в дъжда, на пост. Събрах в шепи дните, и ручеите, и ги изпих. Миговете правят кожата ми да настръхне, мускулите – да стискат, в спазъм. Текат през мен и изтичат от очите.  Клепачите ми – те натежават в преумора, но душата ми пътува в тунел светлина. Беден съм, умът е празен, няма я омразата да ме задуши, беден съм, но някой се бори за мене.

Създадох идол, да почитам – един стремеж, да стана Него. Свали маската си пред мен, за мен, да го позная – в Него видях себе си. Думите ми се усукват, извиват се, поезията на душата ми, днес разкъсана, се сипе като ято златни монети. Надигам се на ръце и встъпвам в посоката, която избрах.

Нищо не рови в ума ми вече. Оставих нуждата да дишам за чужд живот, душата ми разгъва книга с песни, лицето ми заема чувствена поза, и запявам.

Related posts

My Writings

Mother – Part III

Deep night, sweet Mother, I am your son. Veiled in darkness, the whole world and all souls within it are asleep. Only I wander. Now and...

My Writings

The Chariot

Who can stop me now, now that I no longer betray myself? There is a head on my body, dictating every move. No longer a wandering spirit...