My Writings

Nightmares: Part II

Artwork: Ignat Komitov

The greatness of the sunset was only reached by its beauty – an immortal, lifeless mass of clouds and a pink sun, reflected in me – my stars are rising. It looks like I was going somewhere, because they are illuminated my way – cells of salvation – some of them came down as warm bodies – to embrace me – I ran my fingers through their hair, and I kissed them.

They were the words, with which you calmed me down. They were the beautiful lies that I wanted to hear. Alone and wrecked in the far end of the bus, shaken by the road and the alcohol – going “home”, I convinced myself that women like them don’t exist. Stars – still in their infancy, but hot enough to warm me up – deeply – and burn me, if I let them. My masculine body accepts them and rejects them, because they punish me, maybe they love me with their presence, with the quiet music of their breathing – and I – stupid – and dumb, listen to them. They don’t know what they’re doing.

That’s what you wanted. So we spent a handful of days and nights together. Maybe you wished for me to taste my living shell alive again, maybe – my soul – filled…

***

Today the world smells of newly born freedom – fragile and clean, true. I won it with prayers and long, quiet nights, where the crickets of love ran away from me. The mind died away as an abandoned rotor, time stopped, because that’s what I wanted, invisible smoke filled my lungs, calmed my nerves and here I am today – reborn.

***

When night came – with an unwanted wind’s screech – I wrinkled my forehead and hated the stars because they showed me that I am small. My mother – who bore me – gifted me with a mind large enough to comprehend my own insignificance. I wished for them to leave me alone in my human world – the stars.

And the dawn welcomed another day of life – a day, in which – like a human – I neglected the sun and the whole world – and devoted myself to writing.

***

I am the night, which, having poisoned Man with dreams, goes to sleep in the mountain stream – unwanted. I am the deer, which, caressed by the moonlight, thirstily drinks from my waters. I am the flies, which grind in the slaughterer’s ears while he skins me.

***

The world will wake up cured.


Оригинален български текст

Величието на залеза бе достигнат единствено от красотата му – една безсмъртна, безжизнена облачна маса и едно отразено в мен розово слънце – звездите ми изгряват. Изглежда съм отивал някъде, защото осветяват пътя ми – клетки спасение, някой от тях слязоха в топли тела – да ме прегърнат – прокарвах пръсти в косите им, и ги целувах.

Те бяха думите ти, с които ме успокои. Те бяха красивите лъжи, които исках да чуя. Сам и съсипан в далечния край на автобуса, разтресен от пътя и алкохола – прибиращ се „вкъщи“ се убедих, че жени като тях не съществуват. Звезди – може би в зародиш, но достатъчно горещи да ме стоплят – дълбоко – и да ме изгорят, ако им позволя. Мъжкото ми тяло ги приема и отхвърля, защото ме наказват, може би ме обичат с присъствието си, с тихата музика на дишането – а аз – тъп- и глупав, ги слушам. Те не знаят какво вършат.

Така пожела ти. Затова прекарахме шепа дни и нощи заедно. Може би поиска да усетя живата си обвивка отново жива, може би – душата си – изпълнена.

***

Днес светът мирише на новородена свобода – крехка и чиста, истинска. Нея спечелих с молитви и дълги тихи нощи, където щурците на любовта бягаха от мене. Умът заглъхна като изоставен ротор, времето спря, защото така пожелах, невидим тютюн опуши дробовете и успокои нервите ми и ето ме днес – възкресен.

***

Когато нощта дойде – с писъка на нежелан вятър – сбърчих чело и мразех звездите, защото ми показаха, че съм малък. Майка ми – дето ме е родила – дари ме с ум достатъчно голям, за да осъзная собствената си незначителност. Пожелах да ме оставят намира в човешкия ми свят – звездите.

А утрото посрещна още един ден в живота – един ден, в който – човешки – пренебрегнах слънцето и целия свят – и се отдадох на писане.

***

Аз съм нощта, която, отровила човека със сън, заспива в планинския поток – нежелана. Аз съм сърната, която, милвана от лунната светлина, жадно отпива от водите ми. Аз съм мухите, които стържат в ушите на месаря, докато ме одира.

***

Светът ще се събуди изцерен.

Related posts

My Writings

Mother – Part III

Deep night, sweet Mother, I am your son. Veiled in darkness, the whole world and all souls within it are asleep. Only I wander. Now and...

My Writings

The Chariot

Who can stop me now, now that I no longer betray myself? There is a head on my body, dictating every move. No longer a wandering spirit...